Genesis 24

1 ^a А враам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.

2 ^b И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми

3 ^c и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,

4 а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми) , и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.

5 Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?

6 Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;

7 ^d Господ, Бог на небето (и Бог на земята) , Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, – Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака) ;

8 ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя) , ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.

9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.

10 И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

11 и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода) ,

12 и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;

13 ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;

14 и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) – тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама) .

15 ^e Не беше още свършил да си дума (в ума) , ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;

16 момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.

17 ^f А слугата се затече насреща ѝ и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.

18 Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.

19 И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички) .

20 И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода) , и извади за всичките му камили.

21 Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.

22 Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли злато,

23 (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?

24 Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.

25 И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.

26 Тогава човекът се наведе, поклони се Господу

27 и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.

28 Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.

29 Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;

30 той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;

31 и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.

32 Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.

33 И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.

34 Той каза: аз съм Авраамов слуга;

35 Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;

36 ^g господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;

37 и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,

38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.

39 Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.

40 ^h Той ми рече: Господ (Бог) , пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;

41 тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.

42 ⁱ И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,

43 то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода) , и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,

44 и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама) .

45 Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода) ; и аз ѝ казах: дай ми да пия.

46 Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.

47 Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми) . Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз ѝ турих обеца на лицето и гривни на ръцете ѝ.

48 И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.

49 Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.

50 Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;

51 ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.

52 Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.

53 Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата ѝ, и на майка ѝ.

54 Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.

55 Но брат ѝ и майка ѝ рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.

56 Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.

57 Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.

58 Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.

59 И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката ѝ, и Авраамовия слуга, и човеците му.

60 И благословиха Ревека и ѝ рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!

61 И стана Ревека и слугините ѝ, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.

62 ^j А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.

64 Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.

65 ^k И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.

66 Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.

67 ^l И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра) .